неделя, 8 август 2010 г.

ПОРТРЕТ
на един провинциален измамник

Повече от две години в централата на БСП на ул. Позитано №20 се подвизава „крупният” бизнесмен Христо Томов от гр. Лясковец, обл. В. Търново.
Томов произхожда от многодетно работническо семейство. Има средно техническо образование. До началото на промените в България работи в МК „Енчо Стайков” (предприятие от отбранителната промишленост) - сегашната фирма „Аркус” АД, като дребен служител във счетоводните служби на комбината. Активен спортист е и футболист във ФК „Металик” Лясковец. В началото на деветдесетте години при странни обстоятелства напуска предприятието, закупува сградата на бившия Селскостопански техникум в гр. Лясковец и регистрира фирма ЕТ „Стил-49 - Хр. Томов” с предмет на дейност производство и търговия с облекла, хотелиерство и др. Отначало фирмата работи добре. Създадени са около 30 работни места предимно за жени.


Бащината къща на др. Томов, която най- вероятно ще бъде превърната в музей на крупния макроикономист

Томов започва да показва високо благополучие: кара скъпи коли, облича се екстравагантно, не се скъпи да черпи, демонстрира близост в отношенията си с висо- копоставени лица: политици от разни цветове, полковници и генерали от МО и ГЩ на БА; поддържа особено топли отношения с началници от тиловите органи на ВВУ „В. Левски” , с преподаватели от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, както и с високопоставени лица от правораздавателните органи във В. Търново. Започва да се хвали, че има висше икономическо образование, което е придобил за 2,5 години!?, без да уточнява конкретната специалност и учебното заведение, в което се е дипломирал. На хора, които не го познават добре заявява, че има даже две висши образования. А езиковата му подготовка може да се оцени по време на игра на „Сантасе”, когато гордо обявява: „twenty”(20) и „forty”(40). През този период, според него, има много добри бизнес контакти с кмета на гр. Солун („Като братя сме!” – хвали се той).
Наред с производството на облекла Томов развива хотелиерска дейност по Черноморието; опитва се да търгува с алкохол – производство на Лясковския Винзавод, метали и др.; извършва посредническа дейност.
Постепенно темповете на нарастване на печалбата във фирмата на Томов започват да спадат: губи пазар на облеклата в Испания заради некачествена продукцията претърпявайки голяма загуба; голяма е и загубата от хотела на Черноморието, който е взел под наем за цяла година; проваля се в посредническата дейност с алкохол и пожарогасители (производство на завод „Ивайло” В. Търново) в Азербайджан, не изпълнява коректно договори с контрагентите си. Започва да е все по-самотен и по-тих, да търси заеми, обещавайки висока месечна лихва. Всъщност той вече е разбрал, че тази работа не е за него и започва да натрупва сериозни дългове, които не може да обслужва. Изчезват една по една скъпите коли и огромният джип и т. н и т.н. Започват многобройни дела в Горнооряховския и Великотърновския съд за дългове и неизпълнени договори. Наложена му е „административна мярка неотклонение” и му е иззет задграничния паспорт. Тук се намесват митични спасители: делата се бавят, отлежават, не се приключват, Томов се разхожда гордо из Великотърновски регион, но този път с градския транспорт.
Всички, които познават бившия „лясковски тигър” на пазарната икономика правят заключение, че това е предизвестен финал и краят на едно недоразумение в бизнеса на едноличния търговец с ограничени възможности (ЕТОВ) Христо Томов. Ако се разходите по централната улица на гр. Лясковец и отворите приказка за бизнесмена Томов за кратко време ще научите куп истории, коя от коя по-интересна и по- отчайваща по отношение на малоумните комбинации на съвременния Остап Бендер, само че местните хора, които добре го познават са взели предвид неговите великолепни качества на „хипнотизатор” и му отпускат по някой лев за кафе и пътувания до столицата срещу солидно обезпечение, след което той, естествено, губи имот след имот и разбира се другите са виновни, че са го измамили!? Това е и подход за спасяване от кредиторите си¬ – не обявява фалит и всичко що е недвижим имот продава или прехвърля на близки. Естествено не му се иска да връща това, което просто с измама е получил и някъде скрил или прахосал.
Оценявайки правилно обстановката, господин Томов поема пътя на гурбетчия в столичния град, защото „надалеко се хваля (лъжа) по-леко”. А когато се прибере в родния си град не смее да си подаде носа навън, защото много лица го издирват. При странни обстоятелства Томов загубва фирмата си, става по-тих от водата и по-нисък от тревата. Но, има Господ! Той му се явява в тежкия момент и му обещава огромна финансова инжекция в размер на 10 млн USD! , като от него се иска да внесе определена сума в полза на изградената Асоциация за развитие на икономиката (АРИ) „Алида”, регистрирана в с. Сребърна, обл. Силистра, с председател Янко Хараламбев. Идеолози на това икономическо са: журналистът Г. Апостолов, чиято съпруга, също журналист, по-рано е работила в МК „Е. Стайков” гр. Лясковец, бившият преподавателят в АОНСУ доц. Т. Тодоров и бивш преподавател по политология в УНСС, който вече е в ролята на творец на новите икономически закони, които обосновава единствено със Закона за единство и борба на противоположностите и то толкова убедително, че не ти остава нищо друго освен да му повярваш, но когато му поставиш въпроса: –„Този закон фигурира ли в Наказателния кодекс?”, той моментално се опомня и предпочита да напусне слушателите си без да дава отговор.
През този нов, златен век на българската икономика, който предстои да се случи, Томов е „голям” активист на АРИ „Алида” и събира лепта за увеличаване на уставния капитал. –„Как?” – ще попитате. Ето така: „ПРИЯТЕЛЮ,¬- обръща се той към стари познати - дай ми за някой месец колкото можеш пари и ще ти ги върна с 4% месечна лихва”. Както той самият казва, приема от 200 до 200 000 лв. След като изръсва района на В. Търново, Г. Оряховица, Лясковец, Павликени и т.н., се прехвърля в София и Пловдив, като успява за кратък период да „инкасира” над 100,000 USD , без да може да каже къде са внесени или за какво са използвани. Някъде е подписал Запис на заповед, а на други места просто е дал „честна” дума, и така почти десет години, тези които са му оказали помощ, чакат да им върне парите.
Всяка седмица Томов е в София. Храни се скромно, спи в познати и има „работни” офиси ту на ул. „Алабин”, ту на ул. „Лайош Кошут”. „Планира” вносно- износни операции без да пояснява от чие име и за чия сметка и без да му е ясно, че България, като член на ЕС се подчинява на квотната му политика и не може как да е да прави това. Следва крупна сделка със скрап за Китай, протяга ръце и към забранения плод- лицензираната търговия; готви се да изнася метали за Турция, готви проект за изграждане на индустриален парк в Лясковец на площ от 1000 дка общинска земя – „Всичко е готово, пресата гърми за моите проекти!” – хвали се той, вече в ролята на макроикономист и увлекателно разказва как ще се развият процесите. „Работи” по изграждането на увеселителен парк край пътя София- Варна, непосредствено след с. Шереметя, Великотърновско, като че ли земята е наследил от прабаба си! Той така се увлича в разказа си , че чак не усеща как мандибулата му започва да се полюшва! Зад позата на крупен бизнесмен, прозира архетипа на дребното човече, на което не бива да се противоречи и да се отправя критика, или да се задават неудобни въпроси като: „Може ли да покажеш някакъв положителен резултат в досегашния си живот?” Такива случаи К. Г. Юнг определя като: „Цензурирана форма на изблик на несъзнателното в съзнателното, като при това се затвърждава предположението, че този изблик е продукт на индивидуален опит, по- специално на един травматичен опит, получен в твърде ранна възраст.”
По време на проповедите лицето му е свъсено, изразът изключително сериозен, белезите по челото му от тежки травми са силно вдлъбнати и рязко очертани – истински шаман! И изведнъж като му поставиш въпроса: „А кога ще върнеш парите?”, ентусиазмът в очите на шамана угасва, запламтява в тях злоба, разсърдва се, скача от мястото си и съскайки неразбираеми звуци, изчезва. Понякога обяснява поведението си на неизправен платец с фразата:”То е така в частния бизнес!”, т.е. разбирай: ”Вземам не връщам и не ме питай повече за взетото от мен!”
Томов се проявява и като голям майстор на бизнес монолога, въпреки че след няколко фрази започва да се усеща недостигът на знания, липса на години за развитие и среда , в която да се е упражнявал в сложна материя, ползвайки интересен лексикон от типа: „1000%”, „строго секретен договор”, тук съм „под прикритие”, „охраняват ме чеченци”, „за това знаят и ДАНС и Финансовото разузнаване”, „обърни се към правния ми отдел” и т. п. – стига само да имаш време да го търпиш и да не го прекъсваш, задавайки си въпроса:”Докога ще го търпя този скъсан цървул, че не взема да го цапардосам през мръсната уста?”
Без да е учил психология, даже без да знае предмета на тази тънка наука, Томов по всякакъв начин се мъчи да събуди доверие и умиление в хората , които е завлякъл, да предизвика у тях т. нар. Стокхолмски синдром – вариант Х1Т1 и даже тук-там е успял и „синдромираните” продължават да чакат „за зелен хайвер”.
Разбира се, той не престава да се хвали с контактите си с бивши и настоящи крупни стопански ръководители. Само че като се направи лека проверка става ясно , че на тези хора той или е противен или изобщо не го познават, или не искат да си развалят доброто име в обществото чрез омаскареното лице на Томов. А какви големи приятели са с Жорж Ганчев и що лясковско руйно вино са изпили на хижата под манастира „Св. Св. Петър и Павел”! Общо взето по отношение на контактите с високопоставени лица ролята е отработена добре, защото това му е стара болест да се „залепи” за някой „по-така” и да се хвали с тесните си приятелски отношения с „еди кой си” („Нали разбираш колко съм близък?”). Интересното при неговото самовблюбване е „щедростта” към хора, които стократно го превъзхождат в интелектуалната сфера, да играе пред тях ролята на благодетел и да им предлага работа под неговото „мъдро” ръководство! Това е рефлекс на всеки дребосък тръгнал по пътя на самовъзвеличаването и болезненото желание на всяка цена да бъде забелязан. Той често пъти се изражда и се превръща в злокачествен тумор, който унищожава и малкото рационално, което индивидът е имал, превръща се в тежко, неизлечимо заболяване! Освен това днес правилото за жабата и гьола не действа. Или е придобило форма́та : „Колкото по фалшиво квакаш, толкова по голям гьол ти се полага!”
С присъщото си нахалство Томов се е промъкнал в БАС, където той сам заявява, че работи като консултант към две фирми, а друг път, че е заместник по икономическите въпроси на главния секретар!? При проверка се установява, че такова лице там не работи. Другият интересен факт, с който може да ви изненада Томов е , че получава 1000 лв., а разходите му за месеца били 1500 – ето новият фокус на икономиста– факир Христо Томов от гр. Лясковец. Човек със самочувствие, но с липса на здрав разум! А за връщане на заеми изобщо не се споменава.
Разказах ви един твърде банален случай, битуващ по нашите земи вече десет години, без да се знае как ще завърши. Впрочем за някои от потърпевшите той се оказа фатален и те си заминаха от живота друг от провинциален град получил инфаркт, някой си бай Христо от Севлиево взел, че „превъртял” като си дал милиона на „ползу АРИ”, други се готвят да „сдават багажа”, а някои като минеш край тях чуваш как сами си говорят и т.н. и т.н. Лицето Янко Хараламбев лежа без съд и присъда в Централния софийски затвор и излезе по същия начин на свобода, за да си довърши, казват, „благородното дело”. През този период на ръководното място застава Христо Томов („Че кой друг?”), което за него е изключителна гордост и заслуга, че е успял да „запази” АРИ „Алида”! И ако попитате някой от факторите: „Кога най-после ще се „пускат” кредитите?”, отговорът е все един и същ:”Всичко е готово, връщане назад няма!” Но, няма и движение напред, а само едно тягостно, десетгодишно чакане, премесено с будалкане. Не може и да питаш, защото информацията е строго секретна! Чувате ли, госпожо Цв. Маркова? Иначе се говори за един огромен кредит от 7-8 милиарда USD , който ще се раздава на член-кооператорите на АРИ „Алида”, без да си мислят тези юнаци, че във всяка държава, даже тя да се нарича България, има някакви правила в тази игра. Първо, трябва да се отговори на въпроса откъде идват тези пари? Второ, като се раздадат как ще се връщат? Трето, ЕС, правителството и др. държавни органи как гледат на събитието? И още редица други...
Какви изводи биха могли да се направят от изложеното:
• Тези хора са напълно изперкали, след като са ги обрали по един твърде тъп начин.
• В нашата държава продължават да се случват такива идиотски истории и най-интересното е, че няма сила, която да се заеме да ги изкорени и да постави измамниците на мястото им.
• Законите, които се създават, са в интерес на измамниците, а не в интерес на потърпевшите.
В посока на казаното до тук съм сигурен, че някой ще ме пита какво искам да кажа с това – има си прокуратура, иди се оплачи там!
Оказва се, че в нашата държава има всичко: служби и органи колкото щеш, с попълнени на почти 100% щатове, само че те действат по някакви много интересни правила и не изпълняват предназначението си на правораздавателни органи.
Как да се решиш такова чудо да го разкажеш на хората? Малко ли са мръсотиите ни в последно време?
В заключение искам да Ви предложа една мисъл на един много известен лясковчанин: "Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество - винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава”.
А. Буров (1875 – 1954 г.)






Август 2008 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар